27.08.2007 г., 11:26

Мястото където не умрях

963 0 10
Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.

А исках още малко!
Докоснах я едва.
Красива бе,но жалко,
без мене отлетя.

Разхождах се в полето,
огледах се и спрях
на мястото където
за малко не умрях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е едно от онези стихотворения, които като ги прочетеш, си казваш, много хубаво, много ми хареса, но не си напълно убеден, че си разбрал всичко... :>
  • Браво на тебе!
  • Трудно е от няколко голи и празни думи да създадеш смисъл, красота, чувство.Много хора се опитват напразно да го направят, мъчат се, но не могат.Ти успяваш с най-силните и красиви думи да рисуваш чувства.Продължавай, моля те.Не спирай да обичаш мрака
  • леле уникално е страхотно имаш супер талант!
  • Откриваш красота в смъртта, което е някак си вълнуващо и тъжно.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...