27.08.2007 г., 11:26 ч.

Мястото където не умрях 

  Поезия
813 0 10
Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.

А исках още малко!
Докоснах я едва.
Красива бе,но жалко,
без мене отлетя.

Разхождах се в полето,
огледах се и спрях
на мястото където
за малко не умрях...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е едно от онези стихотворения, които като ги прочетеш, си казваш, много хубаво, много ми хареса, но не си напълно убеден, че си разбрал всичко... :>
  • Браво на тебе!
  • Трудно е от няколко голи и празни думи да създадеш смисъл, красота, чувство.Много хора се опитват напразно да го направят, мъчат се, но не могат.Ти успяваш с най-силните и красиви думи да рисуваш чувства.Продължавай, моля те.Не спирай да обичаш мрака
  • леле уникално е страхотно имаш супер талант!
  • Откриваш красота в смъртта, което е някак си вълнуващо и тъжно.
  • браво!!!
  • Браво!
  • Развълнува ме , Петя, много.Хубав стих.
  • Хубаво пишеш!
  • Да, определено носител на заряд. Интересно и така загадъчно. - един малък личен успех, според мен (6)
Предложения
: ??:??