31 dic 2009, 1:40

Мястото, където вярват в любовта

673 0 2

Когато ми казваш, че дишаш за мен

и гледаш в очите ми, взимайки всичко,

не виждаш ли - истински вярвам в теб,

единствено ти ме разплакваш и обичаш.

 

Не мислиш ли колко ще ме заболи,

когато вратата затвориш след теб?

Когато изчезнеш отново в дъжда,

когато безкрайно те няма до мен...

 

Не мислиш ли колко ще страда по теб

сърцето, което на прах ще разбиеш?

Как целия свят ще превърнеш в лед

и малкото топли мечти ще изтриеш...

 

Ръцете ми тръпнат, протягам ги пак

към твоето каменно, тъмно лице.

Безчувствен си вече и не разбирам как

мога да докосна спряло сърце...

 

Ти не спря да ме нараняваш,

но сякаш си дрога - отново посягам към теб...

Аз имам душа, но ти го забравяш

и все пак не се отрекох от теб.

 

А малко ми трябва да изкрещя,

че искам от теб да избягам сега,

че искам да те забравя и да продължа

да търся мястото, където вярват в любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато ми казваш че дишаш за мен,
    И гледаш очите ми ,вземайки всичко,
    Не виждаш че истински вярвам във теб,
    Как сляпо ти вярвам че ти ме обичаш.

    Не мислиш, но силно ще ме заболи,
    Когато вратата затвориш след теб,
    Когато в светът ми не сме с теб сами,
    Когато в безкрая ще мръзна кат в лед.

    Не мислиш ли колко ще страда по теб
    сърцето, което на прах ще разбиеш?
    Как целия свят изведнъщ ще се спре,
    Как ти ще престанеш любов да разливаш.

    Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
    Дланта си към твоето нежно лице,
    Студено ще е ,тъй студено кат в мрак,
    Да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш.

    Ще ме нараняваш в студената нощ,
    Ще посягам към теб но ти ще си сърп,
    И нежното в мен ще убиваш кат с нож,
    ... но ще се влюбвам безкрай сякаш в нов водовърд...

    Ето една бърза корекция от моя страна, така ще изглежда по-добре според мен ... Иначе стиха е добър
  • Ще го намериш това място... през 2010 г.
    Пожелавам ти го!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...