Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш в очите ми, взимайки всичко,
не виждаш ли - истински вярвам в теб,
единствено ти ме разплакваш и обичаш.
Не мислиш ли колко ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб?
Когато изчезнеш отново в дъжда,
когато безкрайно те няма до мен...
Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целия свят ще превърнеш в лед
и малкото топли мечти ще изтриеш... ...