Мястото, където вярват в любовта
Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш в очите ми, взимайки всичко,
не виждаш ли - истински вярвам в теб,
единствено ти ме разплакваш и обичаш.
Не мислиш ли колко ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб?
Когато изчезнеш отново в дъжда,
когато безкрайно те няма до мен...
Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целия свят ще превърнеш в лед
и малкото топли мечти ще изтриеш...
Ръцете ми тръпнат, протягам ги пак
към твоето каменно, тъмно лице.
Безчувствен си вече и не разбирам как
мога да докосна спряло сърце...
Ти не спря да ме нараняваш,
но сякаш си дрога - отново посягам към теб...
Аз имам душа, но ти го забравяш
и все пак не се отрекох от теб.
А малко ми трябва да изкрещя,
че искам от теб да избягам сега,
че искам да те забравя и да продължа
да търся мястото, където вярват в любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
