Dec 31, 2009, 1:40 AM

Мястото, където вярват в любовта

  Poetry » Love
667 0 2

Когато ми казваш, че дишаш за мен

и гледаш в очите ми, взимайки всичко,

не виждаш ли - истински вярвам в теб,

единствено ти ме разплакваш и обичаш.

 

Не мислиш ли колко ще ме заболи,

когато вратата затвориш след теб?

Когато изчезнеш отново в дъжда,

когато безкрайно те няма до мен...

 

Не мислиш ли колко ще страда по теб

сърцето, което на прах ще разбиеш?

Как целия свят ще превърнеш в лед

и малкото топли мечти ще изтриеш...

 

Ръцете ми тръпнат, протягам ги пак

към твоето каменно, тъмно лице.

Безчувствен си вече и не разбирам как

мога да докосна спряло сърце...

 

Ти не спря да ме нараняваш,

но сякаш си дрога - отново посягам към теб...

Аз имам душа, но ти го забравяш

и все пак не се отрекох от теб.

 

А малко ми трябва да изкрещя,

че искам от теб да избягам сега,

че искам да те забравя и да продължа

да търся мястото, където вярват в любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато ми казваш че дишаш за мен,
    И гледаш очите ми ,вземайки всичко,
    Не виждаш че истински вярвам във теб,
    Как сляпо ти вярвам че ти ме обичаш.

    Не мислиш, но силно ще ме заболи,
    Когато вратата затвориш след теб,
    Когато в светът ми не сме с теб сами,
    Когато в безкрая ще мръзна кат в лед.

    Не мислиш ли колко ще страда по теб
    сърцето, което на прах ще разбиеш?
    Как целия свят изведнъщ ще се спре,
    Как ти ще престанеш любов да разливаш.

    Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
    Дланта си към твоето нежно лице,
    Студено ще е ,тъй студено кат в мрак,
    Да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш.

    Ще ме нараняваш в студената нощ,
    Ще посягам към теб но ти ще си сърп,
    И нежното в мен ще убиваш кат с нож,
    ... но ще се влюбвам безкрай сякаш в нов водовърд...

    Ето една бърза корекция от моя страна, така ще изглежда по-добре според мен ... Иначе стиха е добър
  • Ще го намериш това място... през 2010 г.
    Пожелавам ти го!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...