Мястото, където вярват в любовта
Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш в очите ми, взимайки всичко,
не виждаш ли - истински вярвам в теб,
единствено ти ме разплакваш и обичаш.
Не мислиш ли колко ще ме заболи,
когато вратата затвориш след теб?
Когато изчезнеш отново в дъжда,
когато безкрайно те няма до мен...
Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целия свят ще превърнеш в лед
и малкото топли мечти ще изтриеш...
Ръцете ми тръпнат, протягам ги пак
към твоето каменно, тъмно лице.
Безчувствен си вече и не разбирам как
мога да докосна спряло сърце...
Ти не спря да ме нараняваш,
но сякаш си дрога - отново посягам към теб...
Аз имам душа, но ти го забравяш
и все пак не се отрекох от теб.
А малко ми трябва да изкрещя,
че искам от теб да избягам сега,
че искам да те забравя и да продължа
да търся мястото, където вярват в любовта...
© Ивона Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ще го намериш това място... през 2010 г.
Пожелавам ти го!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И гледаш очите ми ,вземайки всичко,
Не виждаш че истински вярвам във теб,
Как сляпо ти вярвам че ти ме обичаш.
Не мислиш, но силно ще ме заболи,
Когато вратата затвориш след теб,
Когато в светът ми не сме с теб сами,
Когато в безкрая ще мръзна кат в лед.
Не мислиш ли колко ще страда по теб
сърцето, което на прах ще разбиеш?
Как целия свят изведнъщ ще се спре,
Как ти ще престанеш любов да разливаш.
Ръцете ще тръпнат, протегна ли пак
Дланта си към твоето нежно лице,
Студено ще е ,тъй студено кат в мрак,
Да топлиш ще искам... но и ти ще се спреш.
Ще ме нараняваш в студената нощ,
Ще посягам към теб но ти ще си сърп,
И нежното в мен ще убиваш кат с нож,
... но ще се влюбвам безкрай сякаш в нов водовърд...
Ето една бърза корекция от моя страна, така ще изглежда по-добре според мен ... Иначе стиха е добър