От другаде съм, но влязох ти в ума
да, знам, че мястото ми не е тук,
така стихийно се вглъбих във тебе – чума,
нарочно някак си и все едно напук.
Не се възползвах, просто се вживях
във ролята си на обичаща жена
преди, сега, нарекъл си ме грях
май по-добре е днес да си вървя.
Аз знам, че нямам място тук до теб,
кажи го на очите натъжени
на спомена, на мислите навред
най-вече на душата ми обезсърчена.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados