От другаде съм, но влязох ти в ума
да, знам, че мястото ми не е тук,
така стихийно се вглъбих във тебе – чума,
нарочно някак си и все едно напук.
Не се възползвах, просто се вживях
във ролята си на обичаща жена
преди, сега, нарекъл си ме грях
май по-добре е днес да си вървя.
Аз знам, че нямам място тук до теб,
кажи го на очите натъжени
на спомена, на мислите навред
най-вече на душата ми обезсърчена.
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
