4 abr 2009, 19:04

Мъченица

636 0 2

 

Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,

а болката стене, излиза от вените...

Колко ли пъти ме хвърли светът

в бездната на отчаяния и угризения?

 

Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?

Ще мога ли истински да се спася?

Върху стъклата ще бягам ли боса?

 

Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?

Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "След всеки удър на съдбата
    усмивка само имам аз.
    Въз мен да падат небесата
    ще бъда хладен и тогаз..."

    П. Яворов

    Със Снежи!
  • Ще оцелееш, само малко Вяра ти трябва! Само малко Вяра!

    Прекрасен стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...