4 abr 2009, 19:04

Мъченица 

  Poesía » De amor
486 0 2

 

Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,

а болката стене, излиза от вените...

Колко ли пъти ме хвърли светът

в бездната на отчаяния и угризения?

 

Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?

Ще мога ли истински да се спася?

Върху стъклата ще бягам ли боса?

 

Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?

Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "След всеки удър на съдбата
    усмивка само имам аз.
    Въз мен да падат небесата
    ще бъда хладен и тогаз..."

    П. Яворов

    Със Снежи!
  • Ще оцелееш, само малко Вяра ти трябва! Само малко Вяра!

    Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??