Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,
а болката стене, излиза от вените...
Колко ли пъти ме хвърли светът
в бездната на отчаяния и угризения?
Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?
Ще мога ли истински да се спася?
Върху стъклата ще бягам ли боса?
Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?
Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?
© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
