Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,
а болката стене, излиза от вените...
Колко ли пъти ме хвърли светът
в бездната на отчаяния и угризения?
Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?
Ще мога ли истински да се спася?
Върху стъклата ще бягам ли боса?
Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?
Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?
© Ивона Иванова All rights reserved.
усмивка само имам аз.
Въз мен да падат небесата
ще бъда хладен и тогаз..."
П. Яворов
Със Снежи!