4.04.2009 г., 19:04

Мъченица

632 0 2

 

Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,

а болката стене, излиза от вените...

Колко ли пъти ме хвърли светът

в бездната на отчаяния и угризения?

 

Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?

Ще мога ли истински да се спася?

Върху стъклата ще бягам ли боса?

 

Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?

Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "След всеки удър на съдбата
    усмивка само имам аз.
    Въз мен да падат небесата
    ще бъда хладен и тогаз..."

    П. Яворов

    Със Снежи!
  • Ще оцелееш, само малко Вяра ти трябва! Само малко Вяра!

    Прекрасен стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...