4 апр. 2009 г., 19:04

Мъченица

633 0 2

 

Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,

а болката стене, излиза от вените...

Колко ли пъти ме хвърли светът

в бездната на отчаяния и угризения?

 

Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?

Ще мога ли истински да се спася?

Върху стъклата ще бягам ли боса?

 

Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?

Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "След всеки удър на съдбата
    усмивка само имам аз.
    Въз мен да падат небесата
    ще бъда хладен и тогаз..."

    П. Яворов

    Със Снежи!
  • Ще оцелееш, само малко Вяра ти трябва! Само малко Вяра!

    Прекрасен стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...