4 апр. 2009 г., 19:04

Мъченица 

  Поэзия » Любовная
509 0 2

 

Кръвта ми се сипе с проливния дъжд,

а болката стене, излиза от вените...

Колко ли пъти ме хвърли светът

в бездната на отчаяния и угризения?

 

Кога ли ще свърши безкрайният път?
И колко ли болка във себе си нося?

Ще мога ли истински да се спася?

Върху стъклата ще бягам ли боса?

 

Дали ще ме обичат или отхвърлят?
Дали ще се боря до пълна полуда?

Ще се предам ли, когато ме лъжат?
Дали ще оцелея и след този удар?

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "След всеки удър на съдбата
    усмивка само имам аз.
    Въз мен да падат небесата
    ще бъда хладен и тогаз..."

    П. Яворов

    Със Снежи!
  • Ще оцелееш, само малко Вяра ти трябва! Само малко Вяра!

    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??