3 may 2015, 16:21

Мъдромислия

560 0 10

1.

Мъгла

се спуска на талази

и по полето тежко лази.

А горе

слънцето го няма -

във тъмното небето гази.

Във него то дълбае  яма.

 

2.

Живота,

друже, е пелин...

При пиене нагарча.

А любовта е аспирин

и най-добро другарче!

 

3.

Доволни-недоволни от съдбата,

ще носим, Боже, кръста си до гроб.

Но дойде ли часът и на Тръбата,

спаси го, Боже, земния си роб.

 

А знаеш ти, че тук не се избира,

Земята щом "ни ражда и събира."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно и интересно написано.
  • В тези 3 фрагмента, Никола, ти поднасяш три коренно различни ракурса към
    общия интеграл на живота. Първият е една, бих казал космическа по звучене, панорама с рядко сполучлива образност. Слънцето, което дълбае своята дупка в небето, газейки го, над покрова от мъгли, наметнал Земята, си е едно направо апокалиптично видение, каращо ни да се замислим за нашата преходност и приравнявайки до еднодневки.

    Вторият фрагмент, по чисто асоциативен път, неволно извика в съзнанието ми куплет от едно известно стихотворение на Евтим Евтимов, вероятно емблематично за цялото му творчество:

    "Горчива обич нека ме опива.
    От старите винари още знам,
    че истинското вино е горчиво.
    За подсладено няма да те дам."

    Да, епикризата за живота, която следва от твоите и от неговите редове е - горчива обич!!!

    Третият фрагмент е съотносим към ангела с тръбата от Апокалипсиса на Йоан и тук Тони вече се е произнесла достатъчно добре. Осланям се на нейния коментар.

    Поздравление за тези силни фрагменти и най-висока оценка от мен за всеки един от тях!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките!
    Радвам се, че харесвате! Желая Ви хубава вечер!!
  • Хареса ми тази ти творба и те поздравявам за мъдроста в нея.
  • Много силно!
    Поздрави

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...