3 мая 2015 г., 16:21

Мъдромислия

562 0 10

1.

Мъгла

се спуска на талази

и по полето тежко лази.

А горе

слънцето го няма -

във тъмното небето гази.

Във него то дълбае  яма.

 

2.

Живота,

друже, е пелин...

При пиене нагарча.

А любовта е аспирин

и най-добро другарче!

 

3.

Доволни-недоволни от съдбата,

ще носим, Боже, кръста си до гроб.

Но дойде ли часът и на Тръбата,

спаси го, Боже, земния си роб.

 

А знаеш ти, че тук не се избира,

Земята щом "ни ражда и събира."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и интересно написано.
  • В тези 3 фрагмента, Никола, ти поднасяш три коренно различни ракурса към
    общия интеграл на живота. Първият е една, бих казал космическа по звучене, панорама с рядко сполучлива образност. Слънцето, което дълбае своята дупка в небето, газейки го, над покрова от мъгли, наметнал Земята, си е едно направо апокалиптично видение, каращо ни да се замислим за нашата преходност и приравнявайки до еднодневки.

    Вторият фрагмент, по чисто асоциативен път, неволно извика в съзнанието ми куплет от едно известно стихотворение на Евтим Евтимов, вероятно емблематично за цялото му творчество:

    "Горчива обич нека ме опива.
    От старите винари още знам,
    че истинското вино е горчиво.
    За подсладено няма да те дам."

    Да, епикризата за живота, която следва от твоите и от неговите редове е - горчива обич!!!

    Третият фрагмент е съотносим към ангела с тръбата от Апокалипсиса на Йоан и тук Тони вече се е произнесла достатъчно добре. Осланям се на нейния коментар.

    Поздравление за тези силни фрагменти и най-висока оценка от мен за всеки един от тях!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките!
    Радвам се, че харесвате! Желая Ви хубава вечер!!
  • Хареса ми тази ти творба и те поздравявам за мъдроста в нея.
  • Много силно!
    Поздрави

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....