3 мая 2015 г., 16:21

Мъдромислия

559 0 10

1.

Мъгла

се спуска на талази

и по полето тежко лази.

А горе

слънцето го няма -

във тъмното небето гази.

Във него то дълбае  яма.

 

2.

Живота,

друже, е пелин...

При пиене нагарча.

А любовта е аспирин

и най-добро другарче!

 

3.

Доволни-недоволни от съдбата,

ще носим, Боже, кръста си до гроб.

Но дойде ли часът и на Тръбата,

спаси го, Боже, земния си роб.

 

А знаеш ти, че тук не се избира,

Земята щом "ни ражда и събира."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и интересно написано.
  • В тези 3 фрагмента, Никола, ти поднасяш три коренно различни ракурса към
    общия интеграл на живота. Първият е една, бих казал космическа по звучене, панорама с рядко сполучлива образност. Слънцето, което дълбае своята дупка в небето, газейки го, над покрова от мъгли, наметнал Земята, си е едно направо апокалиптично видение, каращо ни да се замислим за нашата преходност и приравнявайки до еднодневки.

    Вторият фрагмент, по чисто асоциативен път, неволно извика в съзнанието ми куплет от едно известно стихотворение на Евтим Евтимов, вероятно емблематично за цялото му творчество:

    "Горчива обич нека ме опива.
    От старите винари още знам,
    че истинското вино е горчиво.
    За подсладено няма да те дам."

    Да, епикризата за живота, която следва от твоите и от неговите редове е - горчива обич!!!

    Третият фрагмент е съотносим към ангела с тръбата от Апокалипсиса на Йоан и тук Тони вече се е произнесла достатъчно добре. Осланям се на нейния коментар.

    Поздравление за тези силни фрагменти и най-висока оценка от мен за всеки един от тях!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките!
    Радвам се, че харесвате! Желая Ви хубава вечер!!
  • Хареса ми тази ти творба и те поздравявам за мъдроста в нея.
  • Много силно!
    Поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...