3.05.2015 г., 16:21

Мъдромислия

558 0 10

1.

Мъгла

се спуска на талази

и по полето тежко лази.

А горе

слънцето го няма -

във тъмното небето гази.

Във него то дълбае  яма.

 

2.

Живота,

друже, е пелин...

При пиене нагарча.

А любовта е аспирин

и най-добро другарче!

 

3.

Доволни-недоволни от съдбата,

ще носим, Боже, кръста си до гроб.

Но дойде ли часът и на Тръбата,

спаси го, Боже, земния си роб.

 

А знаеш ти, че тук не се избира,

Земята щом "ни ражда и събира."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно и интересно написано.
  • В тези 3 фрагмента, Никола, ти поднасяш три коренно различни ракурса към
    общия интеграл на живота. Първият е една, бих казал космическа по звучене, панорама с рядко сполучлива образност. Слънцето, което дълбае своята дупка в небето, газейки го, над покрова от мъгли, наметнал Земята, си е едно направо апокалиптично видение, каращо ни да се замислим за нашата преходност и приравнявайки до еднодневки.

    Вторият фрагмент, по чисто асоциативен път, неволно извика в съзнанието ми куплет от едно известно стихотворение на Евтим Евтимов, вероятно емблематично за цялото му творчество:

    "Горчива обич нека ме опива.
    От старите винари още знам,
    че истинското вино е горчиво.
    За подсладено няма да те дам."

    Да, епикризата за живота, която следва от твоите и от неговите редове е - горчива обич!!!

    Третият фрагмент е съотносим към ангела с тръбата от Апокалипсиса на Йоан и тук Тони вече се е произнесла достатъчно добре. Осланям се на нейния коментар.

    Поздравление за тези силни фрагменти и най-висока оценка от мен за всеки един от тях!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари и за оценките!
    Радвам се, че харесвате! Желая Ви хубава вечер!!
  • Хареса ми тази ти творба и те поздравявам за мъдроста в нея.
  • Много силно!
    Поздрави

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....