28 feb 2007, 16:42

Мъдрост 

  Poesía
613 0 4

Преливам от тиха тъга,

безцветна е моята дъга.

Воювам само чрез мир,

дъска, но без тебешир.

 

Преживявам циклони

през всичките сезони.

И в най-мръсното блато

нещо е равно на злато.

 

Забравям онази мелодия,

най-онемялата рапсодия.

Страданието зад усмивка,

загубата тук е придобивка.

 

Посещавам всички дворци,

обитавани от неми мъдреци,

но само когато тях ги няма,

и поемам там своята смяна.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??