28 февр. 2007 г., 16:42

Мъдрост 

  Поэзия
614 0 4

Преливам от тиха тъга,

безцветна е моята дъга.

Воювам само чрез мир,

дъска, но без тебешир.

 

Преживявам циклони

през всичките сезони.

И в най-мръсното блато

нещо е равно на злато.

 

Забравям онази мелодия,

най-онемялата рапсодия.

Страданието зад усмивка,

загубата тук е придобивка.

 

Посещавам всички дворци,

обитавани от неми мъдреци,

но само когато тях ги няма,

и поемам там своята смяна.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??