Мъдрост
Преливам от тиха тъга,
безцветна е моята дъга.
Воювам само чрез мир,
дъска, но без тебешир.
Преживявам циклони
през всичките сезони.
И в най-мръсното блато
нещо е равно на злато.
Забравям онази мелодия,
най-онемялата рапсодия.
Страданието зад усмивка,
загубата тук е придобивка.
Посещавам всички дворци,
обитавани от неми мъдреци,
но само когато тях ги няма,
и поемам там своята смяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
