1 sept 2020, 21:28  

Мъдрости от кофата

  Poesía » Otra
1.2K 4 11

Подай ръка да хванеш по човешки,

че болката без възраст е, и без лице.

Животът нека мести своите пешки!

Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.

 

 

Ти брой си щипките, просторите са дълги.

Прането хубаво опъвай, с две ръце.

Нареждай топлинка в душата,

че нишки чудни за мрачни дни тя да ти изтъче.

 

 

Подай ръка, а после си тръгни.

Не се обръщай, не търси отплата!

Не всеки носи благородност в своето сърце,

не всеки мисли , че си струва помощта ти.

 

 

Слепците пак ще са си слепи без сърца.

Бездушните без прежда ще зъзнат от студа,

а умните и с хиляди въпроси

не биха оценили протегната ти към тях ръка.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Донко и Пепи!
    Когато съм отваряла известията съм изпуснала мненията Ви. Извинявам се за това.
  • Пропуснала съм го. Категорично, и словесно, и образно, отлично поднесена личностна позиция! Особено 3-тият куплет страшно ми допадна!
    Поздравления!
  • Хареса ми.
  • Благодаря, Гавраил! Надникнал си при мен. Отделил си време. Оценям го.
    Буболинабебе, благодаря, че се спря и прочете с душа и сърце. Да, и аз често си задавах, задавам и сигурно и занапред ще се питам същите въпроси. Срещам и такива хора и им се радвам, като дете. Защото знам цената да се докосваш до човещината и да те души безчовечието.
    Румяна Щерева, права сте , наистина човещината няма пол,възраст,цвят етнос,и социална среда, но има и обратната страна - студенината, мъката, безчовечието, също нямат...Факт е и реалност.
  • Миналата година беше около коледа, до нас има фургон на чистота към 4ч. си заминават жените, една от тях вървеше последна с две пълни торби. Срещу и вървеше с наведена глава мъж(можеби клошар),тя се наведи ,извади един пакет, подвикна нещо и му го подаде.Носеше го навярно за вкъщи, но го даде на него. Човещината няма пол, етнос и т.н.Човещината има сърце!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...