Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги.
Прането хубаво опъвай, с две ръце.
Нареждай топлинка в душата,
че нишки чудни за мрачни дни тя да ти изтъче.
Подай ръка, а после си тръгни.
Не се обръщай, не търси отплата!
Не всеки носи благородност в своето сърце,
не всеки мисли , че си струва помощта ти. ...