16 nov 2011, 12:47

Мъгла

  Poesía
726 0 0

Мъгла

 

Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,

белезникаво безмълвие зад прозореца...

Къщи, дървета – скрила е някъде

и всичко разтвори се в нея,

или вижда се само едва...

Сива мъгла! Ти в живота ми

бясно се втурна,

пътя ми обърка и затвори,

и на хоризонта

стана много мрачно,

че да вървя напред –

вече нямах сили...

Остави ме, мъгла!

Задушаваш ме болезнено...

Душата ми не разчовърквай –

остави я да диша леко и свободно,

нека има светлина... в края на пътя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...