16 nov 2011, 12:47

Мъгла

  Poesía
720 0 0

Мъгла

 

Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,

белезникаво безмълвие зад прозореца...

Къщи, дървета – скрила е някъде

и всичко разтвори се в нея,

или вижда се само едва...

Сива мъгла! Ти в живота ми

бясно се втурна,

пътя ми обърка и затвори,

и на хоризонта

стана много мрачно,

че да вървя напред –

вече нямах сили...

Остави ме, мъгла!

Задушаваш ме болезнено...

Душата ми не разчовърквай –

остави я да диша леко и свободно,

нека има светлина... в края на пътя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...