Мъгла
718
0
0
Мъгла
Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,
белезникаво безмълвие зад прозореца...
Къщи, дървета – скрила е някъде
и всичко разтвори се в нея,
или вижда се само едва...
Сива мъгла! Ти в живота ми
бясно се втурна,
пътя ми обърка и затвори,
и на хоризонта
стана много мрачно,
че да вървя напред –
вече нямах сили...
Остави ме, мъгла!
Задушаваш ме болезнено...
Душата ми не разчовърквай –
остави я да диша леко и свободно,
нека има светлина... в края на пътя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Обновенска Всички права запазени
