Мъгла

Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,

белезникаво безмълвие зад прозореца...

Къщи, дървета – скрила е някъде

и всичко разтвори се в нея,

или вижда се само едва...

Сива мъгла! Ти в живота ми

бясно се втурна,

пътя ми обърка и затвори,

и на хоризонта

стана много мрачно,

че да вървя напред –

вече нямах сили...

Остави ме, мъгла!

Задушаваш ме болезнено...

Душата ми не разчовърквай –

остави я да диша леко и свободно,

нека има светлина... в края на пътя!