13 oct 2007, 16:22

Мъгла

  Poesía
797 0 2
Могъщество на древен бог
струи в походката й тиха.
Дъхът си сенки затаиха,
видели погледа й строг.
От страх под лампите се скриха.

Покрита с плътно наметало,
съшито от прозрачна плът,
на облаци с изминат път,
тя идва като време спряло.
Тъй слаб пред нея е светът.

Гневни небеса я бранят.
С мъдрост беше се родила.
Пред свещената й сила
морета, планини се кланят,
сякаш бе ги упоила.

Докосна се до теб едва
и лика ти отрази,
със любов те поздрави.
Как се случи? Не разбра,
но тя умело те плени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!


    Покрита с плътно наметало,
    съшито от прозрачна плът,
    на облаци с изминат път,
    тя идва като време спряло.
    Тъй слаб пред нея е светът.
  • Красота!Бива си те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...