13.10.2007 г., 16:22

Мъгла

785 0 2
Могъщество на древен бог
струи в походката й тиха.
Дъхът си сенки затаиха,
видели погледа й строг.
От страх под лампите се скриха.

Покрита с плътно наметало,
съшито от прозрачна плът,
на облаци с изминат път,
тя идва като време спряло.
Тъй слаб пред нея е светът.

Гневни небеса я бранят.
С мъдрост беше се родила.
Пред свещената й сила
морета, планини се кланят,
сякаш бе ги упоила.

Докосна се до теб едва
и лика ти отрази,
със любов те поздрави.
Как се случи? Не разбра,
но тя умело те плени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!


    Покрита с плътно наметало,
    съшито от прозрачна плът,
    на облаци с изминат път,
    тя идва като време спряло.
    Тъй слаб пред нея е светът.
  • Красота!Бива си те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...