МЪГЛА
Мъглата гъста и студена
захлупва ни със похлупак.
Седя си тъжна и смирена -
със спомените си съм пак.
Животът радостта отне ми
кат' светлината таз тъма.
Да пиша искам аз поеми,
но няма полза от това.
Аз вярвам - слънцето ще блесне -
мъглата вечно не стои.
И слънчев лъч ще се оттласне -
да ме целуне, може би.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados