Мъглата на душата

Poesía » De amor

1.2K 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла,

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!

2010-03-27T01:09:43+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

познато на всеки усещане
но
кофти текст

2010-02-23T13:47:22+02:00
stel88 (Стеляна)

Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...

2010-02-23T13:06:22+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0