Мъглата на душата

Poetry » Love

1.2K 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла,

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!

2010-03-27T01:09:43+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

познато на всеки усещане
но
кофти текст

2010-02-23T13:47:22+02:00
stel88 (Стеляна)

Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...

2010-02-23T13:06:22+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0