23.02.2010 г., 10:53 ч.

Мъглата на душата 

  Поезия » Любовна
886 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам  да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла, 

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

© Без Име Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!
  • познато на всеки усещане
    но
    кофти текст

  • Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
    Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...
Предложения
: ??:??