Мъглата на душата

Поезия » Любовна

1.2K 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла,

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!

2010-03-27T01:09:43+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

познато на всеки усещане
но
кофти текст

2010-02-23T13:47:22+02:00
stel88 (Стеляна)

Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...

2010-02-23T13:06:22+02:00