23 февр. 2010 г., 10:53

Мъглата на душата

1.2K 0 3

Не искам любовта да идва с деня,

нито пък искам да идва с нощта,

не искам  да витае в ума,

уморих се да бера душа,

уморих се да омайва ме в розова мъгла, 

а всъщност да вехна сама...

Зората приспа нощта,

мъглата умря със спомена за теб сега,

душата ми отлетя и в миг останах сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без Име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъглите са заблуда и най-розовите, как ти беше името... а, аха! Пожелавам ти Слънце!!!
  • познато на всеки усещане
    но
    кофти текст

  • Хареса ми! Всъщност всичко с мразчни нюанси, ми харесва...
    Малко хаотично подредени думи, но има своя чар...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...