31 dic 2016, 13:38

Мъглива история

  Poesía
497 1 5

Из "Градът на Любовта"

МЪГЛИВА ИСТОРИЯ

Р. Чакърова 

 

Вървя през гъста лондонска мъгла, 
но толкова със времето ѝ свикнах –
намирам път през нея до дома. 
Така като помисля... я обикнах... 


Мъгла като ви казвам! Тежка, гъста! 
Вървиш напред, превиваш рамене -
почти като Исус понесъл кръста... 
Прищракват стави, пукат колене, 


напрягаш поглед, нервно се озърташ
дали зелено свети светофарът?... 
(В един момент от взиране "превърташ" :
"Да се невидела мъгла...мата му стара!!!")


Но знам, че стигна ли, ще видя Тебе точно -
очакваш ме в прегръдката си нежна...
Мъглата взех със себе си нарочно, 
за да ти скрия мъничко надежда. 


Видя ли?  Ех, усмивката Ти блесна! 
Гушни ме, хайде, че от студ треперя!...
Мъгла, мъгла... Но, пък, написах песен 
как слепешката, Обич, те намерих... 

 

Лондон 30/12/2016 '  18:25

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....