6 may 2008, 0:26

Мъгливо

  Poesía
769 0 10

                                Мъгливо

                          Мъглата се сгъсти до непроглеждане,

                          (днес сивото отново е на мода),

                           изгубиха се някъде надеждите,

                           измислени от мислещите хора.

                           От пътищата нищо не остана,

                           потъпкани погребаха следите си,

                           (красивото сега е само пара,

                           опитваща да стигне висините си).

                           Мъгливо е. И болката от взиране

                           усилва се след всяко отстъпление,

                           да виждаш днес е равно на безсилие,

                           поднесено със вкус на изтощение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...