Мъгливо

Poetry

771 0 10

Мъглата се сгъсти до непроглеждане,

(днес сивото отново е на мода),

изгубиха се някъде надеждите,

измислени от мислещите хора.

От пътищата нищо не остана,

потъпкани погребаха следите си,

(красивото сега е само пара,

опитваща да стигне висините си).

Мъгливо е. И болката от взиране

усилва се след всяко отстъпление,

да виждаш днес е равно на безсилие,

поднесено със вкус на изтощение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valiordanov (Валентин Йорданов)

Задъхах се от гъстотата на мъглата...Прекрасен стих!

2008-05-06T12:10:03+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за хубавия стих, Зоя и нека слънцето пробие тази мъгла!

2008-05-06T11:35:24+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Понякога е равно на поезия!
Поздрави!

2008-05-06T09:27:21+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Поздравления!

2008-05-06T08:36:43+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Това пък много ми хареса!
Не съм те чела досега, но се коригирам
поздрав!

2008-05-06T07:59:17+03:00