Мъглата се сгъсти до непроглеждане,
(днес сивото отново е на мода),
изгубиха се някъде надеждите,
измислени от мислещите хора.
От пътищата нищо не остана,
потъпкани погребаха следите си,
(красивото сега е само пара,
опитваща да стигне висините си).
Мъгливо е. И болката от взиране
усилва се след всяко отстъпление,
да виждаш днес е равно на безсилие,
поднесено със вкус на изтощение.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up