4 sept 2013, 22:37

Мъж

758 0 2

Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.

Не съм светец, и ти не си светица –
 крадем лъжи от грешни като нас,
и чувствата ни са алкохолици,
напити със неутолима страст...

За теб бих дал това, което нямаш –
заложил дъх в красивия ти блян
за споделеност и за крепко рамо -
за край щастлив на нашия роман...

Не ти е лесно днес да ме обичаш –
рaнявана си с болка неведнъж,
но ако искаш в чуден сън да тичаш,
калявай с устните си в мене мъж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми това постепенно издигане на чувството над бита,съмненията,грешките и вините,които,знае се,биха го опошлили или убили!Ти го спасяваш.Поздрав!
  • Накара ме да закопнея за обич... отново! Страхотен стих!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...