Sep 4, 2013, 10:37 PM

Мъж

  Poetry » Love
755 0 2

Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.

Не съм светец, и ти не си светица –
 крадем лъжи от грешни като нас,
и чувствата ни са алкохолици,
напити със неутолима страст...

За теб бих дал това, което нямаш –
заложил дъх в красивия ти блян
за споделеност и за крепко рамо -
за край щастлив на нашия роман...

Не ти е лесно днес да ме обичаш –
рaнявана си с болка неведнъж,
но ако искаш в чуден сън да тичаш,
калявай с устните си в мене мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми това постепенно издигане на чувството над бита,съмненията,грешките и вините,които,знае се,биха го опошлили или убили!Ти го спасяваш.Поздрав!
  • Накара ме да закопнея за обич... отново! Страхотен стих!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...