Мъж
Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.
Не съм светец, и ти не си светица –
крадем лъжи от грешни като нас,
и чувствата ни са алкохолици,
напити със неутолима страст...
За теб бих дал това, което нямаш –
заложил дъх в красивия ти блян
за споделеност и за крепко рамо -
за край щастлив на нашия роман...
Не ти е лесно днес да ме обичаш –
рaнявана си с болка неведнъж,
но ако искаш в чуден сън да тичаш,
калявай с устните си в мене мъж...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми това постепенно издигане на чувството над бита,съмненията,грешките и вините,които,знае се,биха го опошлили или убили!Ти го спасяваш.Поздрав!
-
Накара ме да закопнея за обич... отново! Страхотен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
