22 nov 2006, 20:56

Мъж и Жена

  Poesía
3.1K 1 20
Той ден красив , а тя нощта
- загадъчна, свенлива , тъмна.
Той- син лазур, а тя -земя.
Той - необят , а тя пък пропаст стръмна.

Тя- морска шир, а той- вулкан
кипящ и гневен, горд и страшен.
Тя - пристан тих, той- ураган.
Пътека -тя, той- пътник прашен. 

Тя - смях звънлив, той -тишина
със силни чуства заредена.
Тя - нежно цвете , той- скала.
Безкрайност - тя, а той - вселена.

Той - слънце жарко, тя- луна
обвита в ореол потаен
Той - дъжд безшумен , тя - дъга
Реалност -той , тя сън омаен.

Той - мъж красив , а тя -жена
-стихии две в противоборство.
И кой ли ще сведе глава
във знак на своето покорство?

След всеки ден- цари нощта.
След всеки дъжд- блести дъгата.
Угасва огън от вода,
от слънчев лъч си крий луната.
След тишината - еква смях.
Съня е често по-реален.
Без пътник - тъне пътя в прах.
Смехът без чуства е печален.
Безсилен без жена мъжът.
Жената без мъжа- сиротна.
Така устроен е светът,
че тази битка е безплодна.
Наградата в една борба ,
в която обич се дарява
е дар безценен- ЛЮБОВТА,
а не посредствената слава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....