megans (Магдалена Василева)
108 818
22 нояб. 2006 г., 20:56

Мъж и Жена 

  Поэзия
2759 1 20
Той ден красив , а тя нощта
- загадъчна, свенлива , тъмна.
Той- син лазур, а тя -земя.
Той - необят , а тя пък пропаст стръмна.

Тя- морска шир, а той- вулкан
кипящ и гневен, горд и страшен.
Тя - пристан тих, той- ураган.
Пътека -тя, той- пътник прашен. 

Тя - смях звънлив, той -тишина
със силни чуства заредена.
Тя - нежно цвете , той- скала.
Безкрайност - тя, а той - вселена.

Той - слънце жарко, тя- луна
обвита в ореол потаен
Той - дъжд безшумен , тя - дъга
Реалност -той , тя сън омаен.

Той - мъж красив , а тя -жена
-стихии две в противоборство.
И кой ли ще сведе глава
във знак на своето покорство?

След всеки ден- цари нощта.
След всеки дъжд- блести дъгата.
Угасва огън от вода,
от слънчев лъч си крий луната.
След тишината - еква смях.
Съня е често по-реален.
Без пътник - тъне пътя в прах.
Смехът без чуства е печален.
Безсилен без жена мъжът.
Жената без мъжа- сиротна.
Така устроен е светът,
че тази битка е безплодна.
Наградата в една борба ,
в която обич се дарява
е дар безценен- ЛЮБОВТА,
а не посредствената слава...

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??