10 oct 2008, 10:29

Мъжество

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
                                              МЪЖЕСТВО

   Ще взема скритата
                      в пазвата на слънцето
                                                         жарава,
  за да разискря в тебе чувства.
  Ще открадна стихията на вятъра,
  за да разюзда твоите задръжки.
   И под водата ще се спусна,
   за да закотвя
                      непокорността ти там.
  А после ще те чакам боса
                      по парещият пясък
 и пяна ще отпивам от прибоя.
 Във вените ще влея кръв
                      от морската безбрежност,
 за да запазя на любовта
                     в безкрайност нежната пулсация.
 И сетне ще се гмурна
                     в морската дъбрава,
 за да разтворя
                      в раковина
                                 своята надежда.
 Умората със злъч ще реже
                      на крайниците дързостта.
 Но аз не ще се хвана в мрежите
                      на ловките рибари.
 Безпомощно ще плувам
                     в мътните талази,
 за да каля в безднадежност
                     надеждата си бяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...