10 oct 2008, 10:29

Мъжество

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
                                              МЪЖЕСТВО

   Ще взема скритата
                      в пазвата на слънцето
                                                         жарава,
  за да разискря в тебе чувства.
  Ще открадна стихията на вятъра,
  за да разюзда твоите задръжки.
   И под водата ще се спусна,
   за да закотвя
                      непокорността ти там.
  А после ще те чакам боса
                      по парещият пясък
 и пяна ще отпивам от прибоя.
 Във вените ще влея кръв
                      от морската безбрежност,
 за да запазя на любовта
                     в безкрайност нежната пулсация.
 И сетне ще се гмурна
                     в морската дъбрава,
 за да разтворя
                      в раковина
                                 своята надежда.
 Умората със злъч ще реже
                      на крайниците дързостта.
 Но аз не ще се хвана в мрежите
                      на ловките рибари.
 Безпомощно ще плувам
                     в мътните талази,
 за да каля в безднадежност
                     надеждата си бяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...