Мъжество
Ще взема скритата
в пазвата на слънцето
жарава,
за да разискря в тебе чувства.
Ще открадна стихията на вятъра,
за да разюзда твоите задръжки.
И под водата ще се спусна,
за да закотвя
непокорността ти там.
А после ще те чакам боса
по парещият пясък
и пяна ще отпивам от прибоя.
Във вените ще влея кръв
от морската безбрежност,
за да запазя на любовта
в безкрайност нежната пулсация.
И сетне ще се гмурна
в морската дъбрава,
за да разтворя
в раковина
своята надежда.
Умората със злъч ще реже
на крайниците дързостта.
Но аз не ще се хвана в мрежите
на ловките рибари.
Безпомощно ще плувам
в мътните талази,
за да каля в безднадежност
надеждата си бяла.
© Дияна Иванова All rights reserved.
