10.10.2008 г., 10:29

Мъжество

1.1K 0 2
                                              МЪЖЕСТВО

   Ще взема скритата
                      в пазвата на слънцето
                                                         жарава,
  за да разискря в тебе чувства.
  Ще открадна стихията на вятъра,
  за да разюзда твоите задръжки.
   И под водата ще се спусна,
   за да закотвя
                      непокорността ти там.
  А после ще те чакам боса
                      по парещият пясък
 и пяна ще отпивам от прибоя.
 Във вените ще влея кръв
                      от морската безбрежност,
 за да запазя на любовта
                     в безкрайност нежната пулсация.
 И сетне ще се гмурна
                     в морската дъбрава,
 за да разтворя
                      в раковина
                                 своята надежда.
 Умората със злъч ще реже
                      на крайниците дързостта.
 Но аз не ще се хвана в мрежите
                      на ловките рибари.
 Безпомощно ще плувам
                     в мътните талази,
 за да каля в безднадежност
                     надеждата си бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...