31 dic 2008, 11:14

Мъжете и

798 0 5
Матракът ''Тед'', мъжът удобен,
поезия е в скучната и проза,
със дъх на грешни спомени
от сънища във розово...

А другият и мъж, Мъркони,
на страж лежи в постелята и,
и мъркайки, шепти доволен,
че я обича и в неделя!

Ах, душът, този садо-мазо мъж,
с развинтена фантазия,
изгарял тялото и неведнъж
със сбъднати желания,
я ''пуща'' пак на своя брат, халата,
на тихата му мека топлина,
да я докосва с пръсти, тъй познати,
преди балсамът с вещата ръка 
да обладае кожата и, да я сгрее,
да стигне чак до глезена и малката
пета, кръвта и пак да подивее
от допира със любовта му...

И най-накрая менторът жесток,
кантарът-модератор ще я качи
внимателно и тихо върху себе си
да и даде поредния урок

как още по-намахано да крачи
по пътя свой и чист, и нов!!!
Какво тук някакви субекти значат,
когато става дума за любов?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От скоро съм тук.Май някой трябва да ме ,,светне,, дали днес е ден за еротична поезия.
  • Радвам се , Жулли , че си човек с чувство за хумор !
  • Това ми хареса! Поздрав!
  • Аз много обичам да се самонадсмивам ! Забавлявам се така ! А ти си страхотна , пишеш забележително , но да не се повтарям ! Дерзай ! И на теб пожелавам само хубави неща през новата година!
  • Благодаря за настроението! (И, радвам се, че са ти харесали "творенията" ми ) Весело посрещане на Новата година!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...