Мъжете и
поезия е в скучната и проза,
със дъх на грешни спомени
от сънища във розово...
А другият и мъж, Мъркони,
на страж лежи в постелята и,
и мъркайки, шепти доволен,
че я обича и в неделя!
Ах, душът, този садо-мазо мъж,
с развинтена фантазия,
изгарял тялото и неведнъж
със сбъднати желания,
я ''пуща'' пак на своя брат, халата,
на тихата му мека топлина,
да я докосва с пръсти, тъй познати,
преди балсамът с вещата ръка
да обладае кожата и, да я сгрее,
да стигне чак до глезена и малката
пета, кръвта и пак да подивее
от допира със любовта му...
И най-накрая менторът жесток,
кантарът-модератор ще я качи
внимателно и тихо върху себе си
да и даде поредния урок
как още по-намахано да крачи
по пътя свой и чист, и нов!!!
Какво тук някакви субекти значат,
когато става дума за любов?!
© Рот Блак All rights reserved.
Благодаря за настроението! (И, радвам се, че са ти харесали "творенията" ми