24 may 2009, 16:01

Мъжете, които умират напролет 

  Poesía » De amor
3198 0 35

Не презирам онези мъже,

за които честта е над всичко.

Гордостта към провал ги влече.

(Нямат ято. Летят по самички.)

 

 

Аз не мразя фалшивото в тях

(те сами си окачват въжето).

Разболяват се често от страх

и недостиг на чувства в сърцето.

 

 

Нямат дом. Само схлупен таван.

И над него луна - да ги стряска.

Те живеят на заем. Едвам.

Непогалени с истинска ласка.

 

 

А когато им праща небе

и разцъфнали клони за полет

любовта - те не виждат въобще...

Те умират, настъпи ли пролет.

 

 

Не презирам такива мъже...

Ала, Господи, как ми е мъчно,

че и аз си окачих въже

като следвах такъв. Неотлъчно.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??