Мъжете, които умират напролет
Не презирам онези мъже,
за които честта е над всичко.
Гордостта към провал ги влече.
(Нямат ято. Летят по самички.)
Аз не мразя фалшивото в тях
(те сами си окачват въжето).
Разболяват се често от страх
и недостиг на чувства в сърцето.
Нямат дом. Само схлупен таван.
И над него луна - да ги стряска.
Те живеят на заем. Едвам.
Непогалени с истинска ласка.
А когато им праща небе
и разцъфнали клони за полет
любовта - те не виждат въобще...
Те умират, настъпи ли пролет.
Не презирам такива мъже...
Ала, Господи, как ми е мъчно,
че и аз си окачих въже
като следвах такъв. Неотлъчно.
© Васка Мадарова All rights reserved.
