18 abr 2015, 23:09

Мъжете не обичат силните жени

  Poesía » Otra
882 0 4

Мъжете не обичат силните жени.
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат,
за слабост и ръце безсилни,
които в миг да подкрепят.

Ти винаги ще бъдеш номер първи -
доверие, разбиране, приятелство.
Но любовта си ще дадат на другата -
оная, безутешната и неразбраната.

Ще те обичат, ще те уважават,
защото във гръб не забиваш ками.
Ще ти се доверяват, черпейки сили,
дори не съзнавайки, че те боли.

И после отново ще мислят за другата -
беззащитна и плачеща, крехка.
Тази, която прави ги силни.
Тяхната глупава мъжка суетност...

Казват: „Моето мъжко момиче“,
с мисълта, че това е ласкателство.
А пък жените просто...
се нуждаят от любов, момчета.
Не ги обиждайте с приятелство!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Радовенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Божееее, разбуних кошера!Гери, аз лично не визирам тия с кариерите/остави стиха/. За мен силните жени са търпеливи, разбиращи,прощаващи, подкрепящи.И точно на тях им се качват на главите.
    А те искат само да бъдат прегърнати...Темата е много дълга,Гери...
    Някой някъде да е казал, че мъжете не се нуждаят от любов, Стефане?
    Отстъпвам им и моя дял!И сама ще си поправя бушона.
  • Благодаря ти,Джон! Благодаря на Анастасия, Илко, Ани, Стефан/гледах
    да не се престаравам../И аз съм съгласна с Бела, Севдалине. Благодаря и на двама ви! И не, не е по Г.Константинов, но е негов аналог.
    И исках да кажа...Жените просто се нуждаят от любов...
    Защото и най-силната жена на първо място е жена...
  • Ще отговоря подробно довечера. Закъснявам за работа...
    Искам само да кажа - Благодаря! Озарихте деня ми! Щастлив и усмихнат ден!
  • Много хубаво стихотворение си написала, Ваня! Най ми допадна: "Ще те обичат, ще те уважават,
    защото във гръб не забиваш ками." Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...