Apr 18, 2015, 11:09 PM

Мъжете не обичат силните жени

  Poetry » Other
877 0 4

Мъжете не обичат силните жени.
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат,
за слабост и ръце безсилни,
които в миг да подкрепят.

Ти винаги ще бъдеш номер първи -
доверие, разбиране, приятелство.
Но любовта си ще дадат на другата -
оная, безутешната и неразбраната.

Ще те обичат, ще те уважават,
защото във гръб не забиваш ками.
Ще ти се доверяват, черпейки сили,
дори не съзнавайки, че те боли.

И после отново ще мислят за другата -
беззащитна и плачеща, крехка.
Тази, която прави ги силни.
Тяхната глупава мъжка суетност...

Казват: „Моето мъжко момиче“,
с мисълта, че това е ласкателство.
А пък жените просто...
се нуждаят от любов, момчета.
Не ги обиждайте с приятелство!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Радовенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Божееее, разбуних кошера!Гери, аз лично не визирам тия с кариерите/остави стиха/. За мен силните жени са търпеливи, разбиращи,прощаващи, подкрепящи.И точно на тях им се качват на главите.
    А те искат само да бъдат прегърнати...Темата е много дълга,Гери...
    Някой някъде да е казал, че мъжете не се нуждаят от любов, Стефане?
    Отстъпвам им и моя дял!И сама ще си поправя бушона.
  • Благодаря ти,Джон! Благодаря на Анастасия, Илко, Ани, Стефан/гледах
    да не се престаравам../И аз съм съгласна с Бела, Севдалине. Благодаря и на двама ви! И не, не е по Г.Константинов, но е негов аналог.
    И исках да кажа...Жените просто се нуждаят от любов...
    Защото и най-силната жена на първо място е жена...
  • Ще отговоря подробно довечера. Закъснявам за работа...
    Искам само да кажа - Благодаря! Озарихте деня ми! Щастлив и усмихнат ден!
  • Много хубаво стихотворение си написала, Ваня! Най ми допадна: "Ще те обичат, ще те уважават,
    защото във гръб не забиваш ками." Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...