Мъжете не обичат силните жени.
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат,
за слабост и ръце безсилни,
които в миг да подкрепят.
Ти винаги ще бъдеш номер първи -
доверие, разбиране, приятелство.
Но любовта си ще дадат на другата -
оная, безутешната и неразбраната.
Ще те обичат, ще те уважават,
защото във гръб не забиваш ками.
Ще ти се доверяват, черпейки сили,
дори не съзнавайки, че те боли.
И после отново ще мислят за другата -
беззащитна и плачеща, крехка.
Тази, която прави ги силни.
Тяхната глупава мъжка суетност...
Казват: „Моето мъжко момиче“,
с мисълта, че това е ласкателство.
А пък жените просто...
се нуждаят от любов, момчета.
Не ги обиждайте с приятелство!
© Ваня Радовенска All rights reserved.
А те искат само да бъдат прегърнати...Темата е много дълга,Гери...
Някой някъде да е казал, че мъжете не се нуждаят от любов, Стефане?
Отстъпвам им и моя дял!И сама ще си поправя бушона.