5 jun 2014, 19:44

Мъжете не плачат

  Poesía
893 0 11

Бедняшки квартал,

и кофи, и кал -

мъглива и влажна е късната есен.

 

Играят деца,

поправят кола,

припада отчаяно ранната вечер.

 

Към къщи върви,

и пак без пари...

(той чакаше днеска да вземе заплата)

 

От вчера неял,

от студ пребледнял,

със дупка в обувката - там, на петата.

 

По острата скула

клепачът търкулва

самотно, настръхнало топче от влага.

 

Не беше сълза,

а просто...така...

Нали всички знаят - Мъжете не плачат!

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...