5 jun 2014, 19:44

Мъжете не плачат

  Poesía
888 0 11

Бедняшки квартал,

и кофи, и кал -

мъглива и влажна е късната есен.

 

Играят деца,

поправят кола,

припада отчаяно ранната вечер.

 

Към къщи върви,

и пак без пари...

(той чакаше днеска да вземе заплата)

 

От вчера неял,

от студ пребледнял,

със дупка в обувката - там, на петата.

 

По острата скула

клепачът търкулва

самотно, настръхнало топче от влага.

 

Не беше сълза,

а просто...така...

Нали всички знаят - Мъжете не плачат!

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....