Jun 5, 2014, 7:44 PM

Мъжете не плачат

  Poetry
885 0 11

Бедняшки квартал,

и кофи, и кал -

мъглива и влажна е късната есен.

 

Играят деца,

поправят кола,

припада отчаяно ранната вечер.

 

Към къщи върви,

и пак без пари...

(той чакаше днеска да вземе заплата)

 

От вчера неял,

от студ пребледнял,

със дупка в обувката - там, на петата.

 

По острата скула

клепачът търкулва

самотно, настръхнало топче от влага.

 

Не беше сълза,

а просто...така...

Нали всички знаят - Мъжете не плачат!

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...