Да пиеш по бира с мене не искаш,
била съм жена за дома...
Да чистя... Да готвя... Да гладя... Да лъскам,
да бъда грижовна.... Добра...
Когато се връщаш, да чакам във къщи -
с мезе и салата в ръка....
И бира студена с финес да отварям,
щом стъпиш пред нашата врата.
И сам си я пиеш. На мене не даваш.
Стоя кат’ сираче до теб....
Очите са пълни. Ръцете са празни.
Пред мене - студен сладолед....
Поглеждаш ме мило и казваш: Хапни си.
Не искам! Нима не разбра?
Аз искам да пия от мъжката бира,
дори да умра от глава...
И искам бутилка зелена, студена,
с която и аз да узная...
Какво и защо пак знаят мъжете?
Което до днеска не зная....
© Веселка Василева Todos los derechos reservados
Не, не са виновни мъжете....обаче, онази реклама " Не, аз няма да пия нищо синьо..." ми беше вдъхновителка...
Усмивки