Мъжка гордост...

3 jul 2007, 11:39

Poesía

817 1 0

Отново не вдигаш телефона,
очакваш отново да ти звънна,
инатът ти няма край,
не очаквай пръста си да мръдна...
Не мисли си, че ще тичам
след твойте стъпки непрестанно,
не мисли си, че ще бъде
все така да те желая жадно...
Не мисли си, че не мога
без твойта персона скандална аз да живея,
знаеш, че съм силна и мога
и без да обичам, и без да копнея...
Не мисли, че си единствен
и че само теб желая,
знаеш, че съм непокорна и
умея да мечтая...
Мога гадно да те дразня
и до болка да се вричам,
мога и да те намразя,
но не мога да не те обичам..
Знаеш, че всичко си отива,
когато не съумееш да го задържиш,
продължавай да ме нараняваш
и без мене в ада ще гориш!
Няма да ти е болка за умиране,
докато не осъзнаеш какво пропуснал си,
не си задържал истинското и чистото,
заради мъжката си гордост,
мене от сърцето си откъснал си !

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.