Jul 3, 2007, 11:39 AM

Мъжка гордост...

  Poetry
1.1K 1 0
Отново не вдигаш телефона,
очакваш отново да ти звънна,
инатът ти няма край,
не очаквай пръста си да мръдна...
Не мисли си, че ще тичам
след твойте стъпки непрестанно,
не мисли си, че ще бъде
все така да те желая жадно...
Не мисли си, че не мога
без твойта персона скандална аз да живея,
знаеш, че съм силна и мога
и без да обичам, и без да копнея...
Не мисли, че си единствен
и че само теб желая,
знаеш, че съм непокорна и
умея да мечтая...
Мога гадно да те дразня
и до болка да се вричам,
мога и да те намразя,
но не мога да не те обичам..
Знаеш, че всичко си отива,
когато не съумееш да го задържиш,
продължавай да ме нараняваш
и без мене в ада ще гориш!
Няма да ти е болка за умиране,
докато не осъзнаеш какво пропуснал си,
не си задържал истинското и чистото,
заради мъжката си гордост,
мене от сърцето си откъснал си !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...