3 may 2016, 21:09

Мъжка наздравица

  Poesía » Otra
393 0 4

За смъртните, но живи,

които чакат своя ред.

За женските ни ниви,

които хранят ни със мед.

За радостите днешни

и тъй за следващите дни.

За стъпките ни "грешни",

които носят благини.

За лек да бъде друма,

стоящ за тръгване пред нас.

За хубавата дума,

изказана от женски глас.

За смелостта да бъдем

достойни български мъже.

За този свят да съдим

с увисването на въже.

За силата да носим

и на живота своя кръст.

За смелостта да просим,

но пак да стигнем своя ръст.

За мъжкото достойнство,

което няма аналог.

За мъжкото ни войнство

и на успехите - залог.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...